Остани до края на света,
и рисувай жадното ми тяло.
От магия огнена в страстта
изгоря луната днес до бяло.
Погледни, звездите са без дъх.
Те не питат с укор за вината.
В тази нощ не търся своя път,
мракът сбрал е в шепи тишината.
Нека духа вятърът познат,
чезнещ сред очите на звездите.
Нощ такава ражда синева,
и с мечтите някъде полита.
Остани до края на света,
искай от любов да онемея.
Казват, че е лудост любовта,
искам с тази лудост да живея.
© Йорданка Господинова Все права защищены