Дълго мълчах - под земята е студ.
Чаках да дойдеш и знаех, че някога.
Има ме. Има те. Нека си луд.
Знам, че ще дойдеш. На кукуво лято.
dar4e_to и alisa
Лудост
От лудост все не мога да си спомня
дали сълзите ми са толкова солени,
дали натрупват болки в хоризонта,
когато се разсипваш върху мене,
а аз стоя отдолу и те чакам
в дъжда, попиващ по ръцете ми.
Полумъртвец загледан в полумрака,
на нижещите се самотни делници.
И после сянката ти виждам
да ляга нощем тихо на тревата.
Една жена, сълза, харизма
и блян, и жажда в тишината.
Тъгувам често. А през юни
очаквам всичко да ми е познато.
И ти ще дойдеш, някога в съня ми...
Очаквам... Кукувото лято.
Венцислав Янакиев
12.06.2010
© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados
когато телата забравата окова
огънят дали съхраниха душите
или събудиха ЛУДОСТ в слова ?
Прекрасна поезия пишеш! А темата, която си избрал тук, ме накара вместо НЕЯ да отговоря )