13.06.2010 г., 19:37

Лудост

2.6K 2 26

                                                                            Дълго мълчах - под земята е студ.

                                                                            Чаках да дойдеш и знаех, че някога.

                                                                            Има ме. Има те. Нека си луд.

                                                                            Знам, че ще дойдеш. На кукуво лято.

 

                                                                                                        dar4e_to  и  alisa

 

 

                       Лудост

 

От лудост все не мога да си спомня

дали сълзите ми са толкова солени,

дали натрупват болки в хоризонта,

когато се разсипваш върху мене,

 

а аз стоя отдолу и те чакам

в дъжда, попиващ по ръцете ми.

Полумъртвец загледан в полумрака,

на нижещите се самотни делници.

 

И после сянката ти виждам

да ляга нощем тихо на тревата.

Една жена, сълза, харизма

и блян, и жажда в тишината.

 

Тъгувам често. А през юни

очаквам всичко да ми е познато.

И ти ще дойдеш, някога в съня ми...

Очаквам... Кукувото лято.

 

           Венцислав Янакиев

                    12.06.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...