29 oct 2016, 23:09

Лудост 

  Poesía » Otra
543 0 4

устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях
часовниците с дни
и огледалото
обърнах по лице
и гледах как
леглото весело гори
и изучавах
собствените си ръце
до пръстите
покрити с думи
цял (ли) съм
осеян от следи
разкъсвам се
за да я съблека
разкъсвам се
със зъби или нокти
от себе си
насила да свлека
оная плът
която те запомни

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??