устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях
часовниците с дни
и огледалото
обърнах по лице
и гледах как
леглото весело гори
и изучавах
собствените си ръце
до пръстите
покрити с думи
цял (ли) съм
осеян от следи
разкъсвам се
за да я съблека
разкъсвам се
със зъби или нокти
от себе си
насила да свлека
оная плът
която те запомни
© Александър All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
