BuRn_AliVe (Александър)
193 1557
29.10.2016 г., 23:09 ч.

Лудост 

  Поезия » Друга
464 0 4

устите им заших
от изнемога
портретите говорят
твърде много
превъртях
часовниците с дни
и огледалото
обърнах по лице
и гледах как
леглото весело гори
и изучавах
собствените си ръце
до пръстите
покрити с думи
цял (ли) съм
осеян от следи
разкъсвам се
за да я съблека
разкъсвам се
със зъби или нокти
от себе си
насила да свлека
оная плът
която те запомни

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??