1 oct 2018, 9:57

Лудост

  Poesía » Otra
768 4 16

Ревнувам нощите

все мамят залеза

прегръщат го

във тъмните обятия

звезди му подаряват

и Луната тайнствена

и тихо му шептят

за минали проклятия.

Обичам изгрева

лъчи да ме докосват

следи да ми оставят

за любов

в светилище измислено

да чета прокобата

да правя първи стъпки

във деня си нов.

Липсва ми

обрасла е пътеката

направена

от лудостта на младостта

замина си

помаха от каретата

а лудост има ли

и старостта?

 

Септември,2018г

Варна,Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мария,Албена чудесни послания сте ми изписали.Хубави почивни дни ви желая!
  • Има... Който си е луд по рождение, си остава такъв цял живот! Една такава те поздравява, Гавраиле!
  • Харесах! Има ли лудост...има знаеш...добре питаш и другите чрез стих. Не си сам в лудостта. Ти само пиши.
  • Аз пък винаги се радвам на твоето присъствие,Руми.
  • Отново изненадваш читателите си с много интересна тема, Гавраиле! Винаги се радвам да те чета! Искрен поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...