1 окт. 2018 г., 09:57

Лудост

771 4 16

Ревнувам нощите

все мамят залеза

прегръщат го

във тъмните обятия

звезди му подаряват

и Луната тайнствена

и тихо му шептят

за минали проклятия.

Обичам изгрева

лъчи да ме докосват

следи да ми оставят

за любов

в светилище измислено

да чета прокобата

да правя първи стъпки

във деня си нов.

Липсва ми

обрасла е пътеката

направена

от лудостта на младостта

замина си

помаха от каретата

а лудост има ли

и старостта?

 

Септември,2018г

Варна,Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мария,Албена чудесни послания сте ми изписали.Хубави почивни дни ви желая!
  • Има... Който си е луд по рождение, си остава такъв цял живот! Една такава те поздравява, Гавраиле!
  • Харесах! Има ли лудост...има знаеш...добре питаш и другите чрез стих. Не си сам в лудостта. Ти само пиши.
  • Аз пък винаги се радвам на твоето присъствие,Руми.
  • Отново изненадваш читателите си с много интересна тема, Гавраиле! Винаги се радвам да те чета! Искрен поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....