Лудост
Ревнувам нощите
все мамят залеза
прегръщат го
във тъмните обятия
звезди му подаряват
и Луната тайнствена
и тихо му шептят
за минали проклятия.
Обичам изгрева
лъчи да ме докосват
следи да ми оставят
за любов
в светилище измислено
да чета прокобата
да правя първи стъпки
във деня си нов.
Липсва ми
обрасла е пътеката
направена
от лудостта на младостта
замина си
помаха от каретата
а лудост има ли
и старостта?
Септември,2018г
Варна,Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Винаги се радвам да те чета! Искрен поздрав!