7 mar 2019, 10:41

Лудостта на деня се завръща

  Poesía
396 2 1

Лудостта на деня се завръща

без нюанси окъпана в сиво

и разбрало небето отвръща

с облак кисело, леко резливо.

 

Но денят е от изгрев целунат,

обещан от лъчите на слънце,

не увисва на клони разпънат

а в земята покълва от зрънце.

 

Както винаги тя го прегръща

къта, милва живота ревниво

и с любов лудостта се превръща

в тихо пролетно утро пъпчиво...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене, радвам се, че съм предизвикала твоя логичен ум... аз съм последният, който може да отговаря за лудостта на пишещия ...Благодаря ти много!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...