Лудостта на деня се завръща
без нюанси окъпана в сиво
и разбрало небето отвръща
с облак кисело, леко резливо.
Но денят е от изгрев целунат,
обещан от лъчите на слънце,
не увисва на клони разпънат
а в земята покълва от зрънце.
Както винаги тя го прегръща
къта, милва живота ревниво
и с любов лудостта се превръща
в тихо пролетно утро пъпчиво...