Лудостта на времето
Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта.
Загнездило се на топло в душата ми,
с ритъма на лудостта си живей,
а пулсът му светкавично
иска с мене да лудей.
И защо ли това време
ме следва навред,
запалило очи като фарове
ме поглежда като лек?
Моето време ликува,
с него говоря в нощта,
с насмешка шахматна лудува,
премахва гнева от деня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
