Лудостта на времето
Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта.
Загнездило се на топло в душата ми,
с ритъма на лудостта си живей,
а пулсът му светкавично
иска с мене да лудей.
И защо ли това време
ме следва навред,
запалило очи като фарове
ме поглежда като лек?
Моето време ликува,
с него говоря в нощта,
с насмешка шахматна лудува,
премахва гнева от деня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
