Лудостта на времето
Лудостта на времето забързано
с шахматната си лудост на деня,
като буря отмерено
мислите ми разкъсва вечерта.
Загнездило се на топло в душата ми,
с ритъма на лудостта си живей,
а пулсът му светкавично
иска с мене да лудей.
И защо ли това време
ме следва навред,
запалило очи като фарове
ме поглежда като лек?
Моето време ликува,
с него говоря в нощта,
с насмешка шахматна лудува,
премахва гнева от деня.
© Мария All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
