15 jun 2007, 20:49

Лук

  Poesía
937 0 5

Лук
на Маги
вместо извинение

Беля лук и... плача.
Не плача от лукА.
Намирам все палача
на чувство и душа.

Намирам го във мен.

Ръката блага в здрача
отблъсквам заслепен
от ярост и обида,
от болка и вина.
Коя нелепа врачка
предсказа ми Следа?!?

Безследен ще потъна
в нетленната  вода,
а мислех, че ще сбъдна
небъдната мечта:

Дълбоки коловози
да легнат подир мен.
Не знаех, че залози
ще бъдат: Всеки ден; 

И радост, и разлъка; 
И дребните неща...
Не питай, моя Мъко!
Обичам те! Ела!

Не плача аз от лУка.

10 август 2001, Бургас

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...