Лук
Лук
на Маги
вместо извинение
Беля лук и... плача.
Не плача от лукА.
Намирам все палача
на чувство и душа.
Намирам го във мен.
Ръката блага в здрача
отблъсквам заслепен
от ярост и обида,
от болка и вина.
Коя нелепа врачка
предсказа ми Следа?!?
Безследен ще потъна
в нетленната вода,
а мислех, че ще сбъдна
небъдната мечта:
Дълбоки коловози
да легнат подир мен.
Не знаех, че залози
ще бъдат: Всеки ден;
И радост, и разлъка;
И дребните неща...
Не питай, моя Мъко!
Обичам те! Ела!
Не плача аз от лУка.
10 август 2001, Бургас
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
