Jun 15, 2007, 8:49 PM
Лук
Лук
на Маги
вместо извинение
Беля лук и... плача.
Не плача от лукА.
Намирам все палача
на чувство и душа.
Намирам го във мен.
Ръката блага в здрача
отблъсквам заслепен
от ярост и обида,
от болка и вина.
Коя нелепа врачка
предсказа ми Следа?!?
Безследен ще потъна
в нетленната вода,
а мислех, че ще сбъдна
небъдната мечта:
Дълбоки коловози
да легнат подир мен.
Не знаех, че залози
ще бъдат: Всеки ден;
И радост, и разлъка;
И дребните неща...
Не питай, моя Мъко!
Обичам те! Ела!
Не плача аз от лУка.
10 август 2001, Бургас
© Симеон Дончев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
За мен този стих, ако може да се нарече така е доста безинтересен и зле написан.
-
Хубаво е понякога и мъжете като плачат - тогава творят красота!
-
И аз щях да се разплача,но не от лука!
Браво! -
И трите стиха са много хубави!
Браво!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Млада си, Виктория, ще разбереш кой, кога, защо и как плаче...
Със здраве
С.