Лук
Лук
на Маги
вместо извинение
Беля лук и... плача.
Не плача от лукА.
Намирам все палача
на чувство и душа.
Намирам го във мен.
Ръката блага в здрача
отблъсквам заслепен
от ярост и обида,
от болка и вина.
Коя нелепа врачка
предсказа ми Следа?!?
Безследен ще потъна
в нетленната вода,
а мислех, че ще сбъдна
небъдната мечта:
Дълбоки коловози
да легнат подир мен.
Не знаех, че залози
ще бъдат: Всеки ден;
И радост, и разлъка;
И дребните неща...
Не питай, моя Мъко!
Обичам те! Ела!
Не плача аз от лУка.
10 август 2001, Бургас
© Симеон Дончев All rights reserved.
