5 ago 2012, 21:24

Луна 

  Poesía » Del paisaje
809 0 1

Луна красива и невинна, озаряваш

с нежния си блясък нашите сърца,

да можеше като нея

невинна да бъде и моята душа.

 

Подведена и измамена от съдбата,

опустошена отвътре,

ближеше старите си рани тя.

 

Опитваща се да блещука

и огрява в мрака

като лъч светлина.

© Цветелина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??