Луна

Aug 5, 2012, 9:24 PM

Poetry » Landscape

864 0 1

Луна красива и невинна, озаряваш
с нежния си блясък нашите сърца,
да можеше като нея
невинна да бъде и моята душа.
Подведена и измамена от съдбата,
опустошена отвътре,
ближеше старите си рани тя.
Опитваща се да блещука
и огрява в мрака
като лъч светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Луна

Искате да прочетете повече?

Random works