5.08.2012 г., 21:24 ч.

Луна 

  Поезия » Пейзажна
672 0 1

Луна красива и невинна, озаряваш

с нежния си блясък нашите сърца,

да можеше като нея

невинна да бъде и моята душа.

 

Подведена и измамена от съдбата,

опустошена отвътре,

ближеше старите си рани тя.

 

Опитваща се да блещука

и огрява в мрака

като лъч светлина.

© Цветелина Недялкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??