28 jun 2018, 23:56

Луна

  Poesía
973 0 0

Студена грееше в нощта,
тъжна сякаш плувнала в сълзи.
Няма кой да й даде ръка,
загубила отдавна красивите слънчеви лъчи.

 

Дупки по лицето нейно зеят,
от хиляди болезнени стрели.
Песни за митовете нейни пеят,
без да знае никой колко сърцето я боли.

 

Душата на богиня в себе носи,
омагьосана сал за миг от злото.
Всеки ден задават си хиляди въпроси,
що ще й е на нея без доброто.

 

Луна всеки я нарича,
забравено е името й нежно.
Дали като нея някоя може да обича,
дали помни лицето й красиво, белоснежно.

 

Ще разберат след време истината нейна,
за раздялата й в любовта.
Как видяла е за последно Слънцето да грейва,
и вечно живяла после е в нощта.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Митът за Луната.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...