Студена грееше в нощта,
тъжна сякаш плувнала в сълзи.
Няма кой да й даде ръка,
загубила отдавна красивите слънчеви лъчи.
Дупки по лицето нейно зеят,
от хиляди болезнени стрели.
Песни за митовете нейни пеят,
без да знае никой колко сърцето я боли.
Душата на богиня в себе носи,
омагьосана сал за миг от злото.
Всеки ден задават си хиляди въпроси,
що ще й е на нея без доброто. ...