28 июн. 2018 г., 23:56

Луна

972 0 0

Студена грееше в нощта,
тъжна сякаш плувнала в сълзи.
Няма кой да й даде ръка,
загубила отдавна красивите слънчеви лъчи.

 

Дупки по лицето нейно зеят,
от хиляди болезнени стрели.
Песни за митовете нейни пеят,
без да знае никой колко сърцето я боли.

 

Душата на богиня в себе носи,
омагьосана сал за миг от злото.
Всеки ден задават си хиляди въпроси,
що ще й е на нея без доброто.

 

Луна всеки я нарича,
забравено е името й нежно.
Дали като нея някоя може да обича,
дали помни лицето й красиво, белоснежно.

 

Ще разберат след време истината нейна,
за раздялата й в любовта.
Как видяла е за последно Слънцето да грейва,
и вечно живяла после е в нощта.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Митът за Луната.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...