1 ago 2014, 12:49

Луна без пълнолуния

  Poesía
811 0 11

Постой, да помълчим поне,
макар не беше моя половина.
На мен горчивото небе
не ми врачува душ от медовина.
До пояса затънах в теб
и, виждаш, още нося те подкожно.
Постой, да си отгледам жлеб
върху табелката "Не е възможно!".


Да помълчим от Ти - до Аз.
За припознаване не се наказва!
Постой, на мястото на "нас"
да се изпише просто място празно.
Небето с половин луна,
уста протегна нецелуната.
Ехиден мракът се изсмя:
"Душата е луна без пълнолуния."


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за добронамерените коментари!
  • С много уникална образност е постигнато внушението, че две разнородни половинки не могат да бъдат едно цяло в любовта.
    А сравнението на душата с луна без пълнолуние е замислящо и многопластово...
  • Прекрасно е!
  • "Небето с половин луна,
    уста протегна нецелуната."
    !
    Чудесно!
  • На мен ми стана пък пълнолунно след този прочит! Поздравления, Радост!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...