1 ago 2014, 12:49

Луна без пълнолуния

  Poesía
812 0 11

Постой, да помълчим поне,
макар не беше моя половина.
На мен горчивото небе
не ми врачува душ от медовина.
До пояса затънах в теб
и, виждаш, още нося те подкожно.
Постой, да си отгледам жлеб
върху табелката "Не е възможно!".


Да помълчим от Ти - до Аз.
За припознаване не се наказва!
Постой, на мястото на "нас"
да се изпише просто място празно.
Небето с половин луна,
уста протегна нецелуната.
Ехиден мракът се изсмя:
"Душата е луна без пълнолуния."


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за добронамерените коментари!
  • С много уникална образност е постигнато внушението, че две разнородни половинки не могат да бъдат едно цяло в любовта.
    А сравнението на душата с луна без пълнолуние е замислящо и многопластово...
  • Прекрасно е!
  • "Небето с половин луна,
    уста протегна нецелуната."
    !
    Чудесно!
  • На мен ми стана пък пълнолунно след този прочит! Поздравления, Радост!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...