Aug 1, 2014, 12:49 PM

Луна без пълнолуния

  Poetry
810 0 11

Постой, да помълчим поне,
макар не беше моя половина.
На мен горчивото небе
не ми врачува душ от медовина.
До пояса затънах в теб
и, виждаш, още нося те подкожно.
Постой, да си отгледам жлеб
върху табелката "Не е възможно!".


Да помълчим от Ти - до Аз.
За припознаване не се наказва!
Постой, на мястото на "нас"
да се изпише просто място празно.
Небето с половин луна,
уста протегна нецелуната.
Ехиден мракът се изсмя:
"Душата е луна без пълнолуния."


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря за добронамерените коментари!
  • С много уникална образност е постигнато внушението, че две разнородни половинки не могат да бъдат едно цяло в любовта.
    А сравнението на душата с луна без пълнолуние е замислящо и многопластово...
  • Прекрасно е!
  • "Небето с половин луна,
    уста протегна нецелуната."
    !
    Чудесно!
  • На мен ми стана пък пълнолунно след този прочит! Поздравления, Радост!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...