14 ago 2009, 9:15

Луната

993 0 5

      Търкули се луната - зачерни небето,

      донесе звездите, за да не плача за слънцето,

      заспаха и птиците - там по липите,

      а тишината в душата ми

      бие като камбана до пръсване.

 

      Гледам я - колко ли път е изминала?

      за да дойде тази вечер при мен,

      колко ли страст е видяла...

      и колко мъка е скрила...

      А звездите, тези нейни очи,

      гледат изгарящо и сякаш ми казват:

     "Има и друга любов - не такава, от която боли"

    

      Търкули се луната - зачерни небето,

      звезди ми донесе - да ми правят компания...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...