Търкули се луната - зачерни небето,
донесе звездите, за да не плача за слънцето,
заспаха и птиците - там по липите,
а тишината в душата ми
бие като камбана до пръсване.
Гледам я - колко ли път е изминала?
за да дойде тази вечер при мен,
колко ли страст е видяла...
и колко мъка е скрила...
А звездите, тези нейни очи,
гледат изгарящо и сякаш ми казват:
"Има и друга любов - не такава, от която боли" ...