14 авг. 2009 г., 09:15

Луната 

  Поэзия » Любовная
765 0 5

      Търкули се луната - зачерни небето,

      донесе звездите, за да не плача за слънцето,

      заспаха и птиците - там по липите,

      а тишината в душата ми

      бие като камбана до пръсване.

 

      Гледам я - колко ли път е изминала?

      за да дойде тази вечер при мен,

      колко ли страст е видяла...

      и колко мъка е скрила...

      А звездите, тези нейни очи,

      гледат изгарящо и сякаш ми казват:

     "Има и друга любов - не такава, от която боли"

    

      Търкули се луната - зачерни небето,

      звезди ми донесе - да ми правят компания...

 

© Румяна Михалева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??