25 feb 2020, 19:18

Луната ли плаче

  Poesía » Otra
1.1K 1 0

Стичат се бавно сълзи...
Ромоли дъжда - сякаш се моли...
Небето погълнало всички звезди,
а вятърът кърши слабите клони...

 

Блокове издигат се над спящия град -
високи, еднакви и тъмни...
Улиците - като реки, а по тях -
шумолят Лунните сълзи.

 

Града спи, не подозира...
За мъката на бездомника стар...
Който броди, не спира -
мокър до кости, превит и плах.

 

Път да измине... това му остава...
Тежи му товара, тежи и тъгата...
И времето... сякаш за него не минава...
Сълзите му се сливат с тези на Луната.

 

Нощта посвети бурята на него...
Историята му разплака даже Луната..
Картината е тежка, читателю...
Почти колкото му е тежка съдбата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...