Луната ли плаче

Стичат се бавно сълзи...
Ромоли дъжда - сякаш се моли...
Небето погълнало всички звезди,
а вятърът кърши слабите клони...

Блокове издигат се над спящия град -
високи, еднакви и тъмни...
Улиците - като реки, а по тях -
шумолят Лунните сълзи.

Града спи, не подозира...
За мъката на бездомника стар...
Който броди, не спира -
мокър до кости, превит и плах.

Път да измине... това му остава...
Тежи му товара, тежи и тъгата...
И времето... сякаш за него не минава...
Сълзите му се сливат с тези на Луната.

Нощта посвети бурята на него...
Историята му разплака даже Луната..
Картината е тежка, читателю...
Почти колкото му е тежка съдбата...