Стичат се бавно сълзи...
Ромоли дъжда - сякаш се моли...
Небето погълнало всички звезди,
а вятърът кърши слабите клони...
Блокове издигат се над спящия град -
високи, еднакви и тъмни...
Улиците - като реки, а по тях -
шумолят Лунните сълзи.
Града спи, не подозира...
За мъката на бездомника стар...
Който броди, не спира -
мокър до кости, превит и плах. ...