Луната мълчи - триптих

Poesía » Otra

811 0 4

(по Валерий Сигитов)

Аз те моля, припомни си Луна,
с окото на спомена Пролетта и Цветята...
Защо ни обещават светлите Небеса,
а толкова мъничко е тук, на Земята...

Любовта не е битка - тя е покой...
Хората трябва в Чувство да чезнат,
ръцете да лежат, не да се вдигат за бой,
не да коват собствените ковчези...

Ти мълчиш... В мене е острието...
Обич за всички, знаеш ли, няма!
Много е старо на самолюбието колието,
но никога няма да го туриш на двама...
- - -
До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...

Тъмни очи... Чуплива коса...
Напразно, гарсон, поднасяш ù сметката!
Аз ще си тръгна, под ръка с Любовта!
А тя ще ме гледа с очи на кокетка...

Жалко е само, че сме в красивия сън...
Разсъмва се вече... Петлите пропяха...
Две съдби поотделно скитат навън,
а душите им, преди малко, заедно бяха...

- - -
Време да пишеш... Времето за раздели...
Есента тича с боси крачета...
Нещо се карат, нещо са полудели,
в тополата спорят две мокри врабчета...

С жълти сълзи капят листата.
Въздухът от мъгла е влажен и сив.
Художник рисува. Платното. Ръката.
Гледам с очите му и става красиво...

Мигове запечатани... Красота на триножника.
Тича си Есента с боси крачета...
Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
и нарисувай две мокри врабчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Вирго99 (Ася Толедо)

С жълти сълзи капят листата.
Въздухът от мъгла е влажен и сив.
Художник рисува. Платното. Ръката.
Гледам с очите му и става красиво... - разкош!!!

2010-12-09T11:23:45+02:00
Eia (Росица Танчева)

"Мигове запечатани... Красота на триножника.
Тича си Есента с боси крачета...
Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
и нарисувай две мокри врабчета..."

!!!

2010-12-05T18:25:42+02:00
teodorka (Теодора)

Харесах и трите.
Близки и индивидуални,всяка си носи "чара"!
Поздрав,Зем!

2010-12-05T15:58:56+02:00
ellyst (Ели)

Най ми хареса третата част. Поздрав.

2010-12-05T14:15:17+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0