Луната мълчи - триптих

Poesía » Otra

819 0 4

(по Валерий Сигитов)

Аз те моля, припомни си Луна,
с окото на спомена Пролетта и Цветята...
Защо ни обещават светлите Небеса,
а толкова мъничко е тук, на Земята...

Любовта не е битка - тя е покой...
Хората трябва в Чувство да чезнат,
ръцете да лежат, не да се вдигат за бой,
не да коват собствените ковчези...

Ти мълчиш... В мене е острието...
Обич за всички, знаеш ли, няма!
Много е старо на самолюбието колието,
но никога няма да го туриш на двама...
- - -
До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...

Тъмни очи... Чуплива коса...
Напразно, гарсон, поднасяш ù сметката!
Аз ще си тръгна, под ръка с Любовта!
А тя ще ме гледа с очи на кокетка...

Жалко е само, че сме в красивия сън...
Разсъмва се вече... Петлите пропяха...
Две съдби поотделно скитат навън,
а душите им, преди малко, заедно бяха...

- - -
Време да пишеш... Времето за раздели...
Есента тича с боси крачета...
Нещо се карат, нещо са полудели,
в тополата спорят две мокри врабчета...

С жълти сълзи капят листата.
Въздухът от мъгла е влажен и сив.
Художник рисува. Платното. Ръката.
Гледам с очите му и става красиво...

Мигове запечатани... Красота на триножника.
Тича си Есента с боси крачета...
Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
и нарисувай две мокри врабчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Вирго99 (Ася Толедо)

С жълти сълзи капят листата.
Въздухът от мъгла е влажен и сив.
Художник рисува. Платното. Ръката.
Гледам с очите му и става красиво... - разкош!!!

2010-12-09T11:23:45+02:00
Eia (Росица Танчева)

"Мигове запечатани... Красота на триножника.
Тича си Есента с боси крачета...
Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
и нарисувай две мокри врабчета..."

!!!

2010-12-05T18:25:42+02:00
teodorka (Теодора)

Харесах и трите.
Близки и индивидуални,всяка си носи "чара"!
Поздрав,Зем!

2010-12-05T15:58:56+02:00
ellyst (Ели)

Най ми хареса третата част. Поздрав.

2010-12-05T14:15:17+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0