5 dic 2010, 13:56

Луната мълчи - триптих

  Poesía » Otra
819 0 4

Луната мълчи - триптих

(по Валерий Сигитов)

Аз те моля, припомни си Луна,
с окото на спомена Пролетта и Цветята...
Защо ни обещават светлите Небеса,
а толкова мъничко е тук, на Земята...

Любовта не е битка - тя е покой...
Хората трябва в Чувство да чезнат,
ръцете да лежат, не да се вдигат за бой,
не да коват собствените ковчези...

Ти мълчиш... В мене е острието...
Обич за всички, знаеш ли, няма!
Много е старо на самолюбието колието,
но никога няма да го туриш на двама...
- - -
До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...

Тъмни очи... Чуплива коса...
Напразно, гарсон, поднасяш ù сметката!
Аз ще си тръгна, под ръка с Любовта!
А тя ще ме гледа с очи на кокетка...

Жалко е само, че сме в красивия сън...
Разсъмва се вече... Петлите пропяха...
Две съдби поотделно скитат навън,
а душите им, преди малко, заедно бяха...

- - -
Време да пишеш... Времето за раздели...
Есента тича с боси крачета...
Нещо се карат, нещо са полудели,
в тополата спорят две мокри врабчета...

С жълти сълзи капят листата.
Въздухът от мъгла е влажен и сив.
Художник рисува. Платното. Ръката.
Гледам с очите му и става красиво...

Мигове запечатани... Красота на триножника.
Тича си Есента с боси крачета...
Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
и нарисувай две мокри врабчета...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • С жълти сълзи капят листата.
    Въздухът от мъгла е влажен и сив.
    Художник рисува. Платното. Ръката.
    Гледам с очите му и става красиво... - разкош!!!

  • "Мигове запечатани... Красота на триножника.
    Тича си Есента с боси крачета...
    Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
    и нарисувай две мокри врабчета..."

    !!!

  • Харесах и трите.
    Близки и индивидуални,всяка си носи "чара"!
    Поздрав,Зем!
  • Най ми хареса третата част. Поздрав.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...