5.12.2010 г., 13:56

Луната мълчи - триптих

817 0 4

Луната мълчи - триптих

(по Валерий Сигитов)

Аз те моля, припомни си Луна,
с окото на спомена Пролетта и Цветята...
Защо ни обещават светлите Небеса,
а толкова мъничко е тук, на Земята...

Любовта не е битка - тя е покой...
Хората трябва в Чувство да чезнат,
ръцете да лежат, не да се вдигат за бой,
не да коват собствените ковчези...

Ти мълчиш... В мене е острието...
Обич за всички, знаеш ли, няма!
Много е старо на самолюбието колието,
но никога няма да го туриш на двама...
- - -
До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...

Тъмни очи... Чуплива коса...
Напразно, гарсон, поднасяш ù сметката!
Аз ще си тръгна, под ръка с Любовта!
А тя ще ме гледа с очи на кокетка...

Жалко е само, че сме в красивия сън...
Разсъмва се вече... Петлите пропяха...
Две съдби поотделно скитат навън,
а душите им, преди малко, заедно бяха...

- - -
Време да пишеш... Времето за раздели...
Есента тича с боси крачета...
Нещо се карат, нещо са полудели,
в тополата спорят две мокри врабчета...

С жълти сълзи капят листата.
Въздухът от мъгла е влажен и сив.
Художник рисува. Платното. Ръката.
Гледам с очите му и става красиво...

Мигове запечатани... Красота на триножника.
Тича си Есента с боси крачета...
Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
и нарисувай две мокри врабчета...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • С жълти сълзи капят листата.
    Въздухът от мъгла е влажен и сив.
    Художник рисува. Платното. Ръката.
    Гледам с очите му и става красиво... - разкош!!!

  • "Мигове запечатани... Красота на триножника.
    Тича си Есента с боси крачета...
    Моля те... Знаеш ли... Чуй ме, художнико,
    и нарисувай две мокри врабчета..."

    !!!

  • Харесах и трите.
    Близки и индивидуални,всяка си носи "чара"!
    Поздрав,Зем!
  • Най ми хареса третата част. Поздрав.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....