30 nov 2017, 16:29  

Луната на Слънцето

  Poesía
374 1 1

Какво се случи, мили мой,
защо мълчиш
защо изчезна във нощта?

Дали със нещо аз те нараних,
дали сгреших,
че бях така директна? А сега

по стъпките назад ще трябва,
мили мой,
да извървя обратно, час по час;

да си припомням всяка дума
и завой
на мисълта, които споделих на глас!

Не смея да гадая, мили мой,
не бих могла
да предполагам ветровете и дъжд!

Ела, кажи ми, че греша, че този облак
и мъгла
не ще попречат да се срещнем изведнъж!

 

 

Публикувано във:

  • В-к Уикенд 27.6 - 03.7.2015

и във

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах, Буквите, С. с.236

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...