30 nov 2017, 16:29  

Луната на Слънцето

  Poesía
375 1 1

Какво се случи, мили мой,
защо мълчиш
защо изчезна във нощта?

Дали със нещо аз те нараних,
дали сгреших,
че бях така директна? А сега

по стъпките назад ще трябва,
мили мой,
да извървя обратно, час по час;

да си припомням всяка дума
и завой
на мисълта, които споделих на глас!

Не смея да гадая, мили мой,
не бих могла
да предполагам ветровете и дъжд!

Ела, кажи ми, че греша, че този облак
и мъгла
не ще попречат да се срещнем изведнъж!

 

 

Публикувано във:

  • В-к Уикенд 27.6 - 03.7.2015

и във

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах, Буквите, С. с.236

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....