Луната на Слънцето
Какво се случи, мили мой,
защо мълчиш
защо изчезна във нощта?
Дали със нещо аз те нараних,
дали сгреших,
че бях така директна? А сега
по стъпките назад ще трябва,
мили мой,
да извървя обратно, час по час;
да си припомням всяка дума
и завой
на мисълта, които споделих на глас!
Не смея да гадая, мили мой,
не бих могла
да предполагам ветровете и дъжд!
Ела, кажи ми, че греша, че този облак
и мъгла
не ще попречат да се срещнем изведнъж!
Публикувано във:
- В-к Уикенд 27.6 - 03.7.2015
и във
- Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах, Буквите, С. с.236
© Павлина Гатева All rights reserved.
