Луната наказва

30 ago 2016, 21:27

Poesía

323 0 1

Съзирам в очите красиви

една блестяща луна.

Вървя по дири невидими криви,

теб да целуна-

бленувана, моя мечта!

Не затваряй поредната страница-

има още много листа.

Луната само за нас блести,

често засипва с пламъци-

огнена страст-

властва, руши и създава

приказката любов.

Готова е да наказва.

Казват- много боли!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vega666 (Младен Мисана)

2016-08-30T22:10:34+03:00

Красиво изречено. И образно. Браво, Василке!