Съзирам в очите красиви
една блестяща луна.
Вървя по дири невидими криви,
теб да целуна-
бленувана, моя мечта!
Не затваряй поредната страница-
има още много листа.
Луната само за нас блести,
често засипва с пламъци-
огнена страст-
властва, руши и създава
приказката любов.
Готова е да наказва.
Казват- много боли!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени