Aug 30, 2016, 9:27 PM

Луната наказва 

  Poetry
326 0 1

Съзирам в очите красиви

една блестяща луна. 

Вървя по дири невидими криви, 

теб да целуна-

бленувана,  моя мечта! 

 

Не затваряй поредната страница-

има още много листа.

Луната само за нас блести, 

често засипва с пламъци-

огнена страст-

властва,  руши и създава

приказката любов. 

 

Готова е да наказва.

Казват- много боли! 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??