Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Aug 30, 2016, 9:27 PM

Луната наказва

  Poetry
467 0 1

Съзирам в очите красиви

една блестяща луна. 

Вървя по дири невидими криви, 

теб да целуна-

бленувана,  моя мечта! 

 

Не затваряй поредната страница-

има още много листа.

Луната само за нас блести, 

често засипва с пламъци-

огнена страст-

властва,  руши и създава

приказката любов. 

 

Готова е да наказва.

Казват- много боли! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0