19 jul 2008, 0:37

ЛУНАтично 

  Poesía » De amor
783 0 8
 

На лозата във клоните

поседна луната

и с плаха усмивка

погледна в прозореца -

с лъчите си търсеше мен...

 

Казал си и снощи

да ме открие

и стопли празното в мен,

защото далече си...

 

А нима ти не знаеше -

уморена от погледи

Луната се влюби във мен!!!

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??