На лозата във клоните
поседна луната
и с плаха усмивка
погледна в прозореца -
с лъчите си търсеше мен...
Казал си и снощи
да ме открие
и стопли празното в мен,
защото далече си...
А нима ти не знаеше -
уморена от погледи
Луната се влюби във мен!!!
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени