Довечера ще си говоря със Луната.
Звездите ще ни светят романтично.
На чашка дъжд. Наздраве в тишината!
Интимност някак искрена и лична...
За теб ще ѝ разказвам до зорѝ.
Дока̀то я разплача и си тръгне.
Тя сигурно с невидими очи,
сълзите си излива щом осъмне...
И в утрото със първият си лъч,
така и недокосвало я слънцето,
аз също, недокосвал тебе мъж,
не ще ни стига от тъгата, въздуха... ...