Лунатично
Довечера ще си говоря със Луната.
Звездите ще ни светят романтично.
На чашка дъжд. Наздраве в тишината!
Интимност някак искрена и лична...
За теб ще ѝ разказвам до зорѝ.
Дока̀то я разплача и си тръгне.
Тя сигурно с невидими очи,
сълзите си излива щом осъмне...
И в утрото със първият си лъч,
така и недокосвало я слънцето,
аз също, недокосвал тебе мъж,
не ще ни стига от тъгата, въздуха...
Денят ще се потули в мъчни облаци.
Не зная колко бури ще преминат.
Превърнах си живота във часовник,
а времето по малко ме убива...
Довиждане, прекраснице Луна!
На тебе Слънцето поне ти се е случвало.
Разказвай ми понякога така,
дали наистина е толкоз хубаво...
А аз ще чакам. Тихо, като полъх.
И блянове във стихове подреждал,
във сънищата ми си, чисто гола.
Сега, наяве със Луната сме на свѐщи...
Danny Diester
18.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
