Лунатично
Довечера ще си говоря със Луната.
Звездите ще ни светят романтично.
На чашка дъжд. Наздраве в тишината!
Интимност някак искрена и лична...
За теб ще ѝ разказвам до зорѝ.
Дока̀то я разплача и си тръгне.
Тя сигурно с невидими очи,
сълзите си излива щом осъмне...
И в утрото със първият си лъч,
така и недокосвало я слънцето,
аз също, недокосвал тебе мъж,
не ще ни стига от тъгата, въздуха...
Денят ще се потули в мъчни облаци.
Не зная колко бури ще преминат.
Превърнах си живота във часовник,
а времето по малко ме убива...
Довиждане, прекраснице Луна!
На тебе Слънцето поне ти се е случвало.
Разказвай ми понякога така,
дали наистина е толкоз хубаво...
А аз ще чакам. Тихо, като полъх.
И блянове във стихове подреждал,
във сънищата ми си, чисто гола.
Сега, наяве със Луната сме на свѐщи...
Danny Diester
18.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
