6 sept 2012, 22:25

Лунен блус

802 0 3

Ще бъдем двама,
както сме били,
и ще танцуваме 
под лунна серенада.
Докосвайки се 
с лунните лъчи,
далеч от всичко,
скрити във забрава.
Условности, 
събрани на вързоп,
ще ни очакват
на самотна гара.
Но пука ни!
Нали сме аз и ти,
танцуващи 
под лунна серенада.
Не се замисляй,
просто пристъпи.
И ще си спомниш
стъпките на танца.
Във него ще сме други,
без лъжи -
танцуващи актьори 
от миманса.
И ще блестят в очите ти искри.
Усмивката ми ще струи
във бавен ритъм.
Прегръщай ме 

и всичко забрави,
но винаги помни, 

че те обичам.

Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/08/blog-post_26.html#ixzz25dvi9c6M

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....