6 сент. 2012 г., 22:25

Лунен блус

801 0 3

Ще бъдем двама,
както сме били,
и ще танцуваме 
под лунна серенада.
Докосвайки се 
с лунните лъчи,
далеч от всичко,
скрити във забрава.
Условности, 
събрани на вързоп,
ще ни очакват
на самотна гара.
Но пука ни!
Нали сме аз и ти,
танцуващи 
под лунна серенада.
Не се замисляй,
просто пристъпи.
И ще си спомниш
стъпките на танца.
Във него ще сме други,
без лъжи -
танцуващи актьори 
от миманса.
И ще блестят в очите ти искри.
Усмивката ми ще струи
във бавен ритъм.
Прегръщай ме 

и всичко забрави,
но винаги помни, 

че те обичам.

Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/08/blog-post_26.html#ixzz25dvi9c6M

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...