6.09.2012 г., 22:25

Лунен блус

795 0 3

Ще бъдем двама,
както сме били,
и ще танцуваме 
под лунна серенада.
Докосвайки се 
с лунните лъчи,
далеч от всичко,
скрити във забрава.
Условности, 
събрани на вързоп,
ще ни очакват
на самотна гара.
Но пука ни!
Нали сме аз и ти,
танцуващи 
под лунна серенада.
Не се замисляй,
просто пристъпи.
И ще си спомниш
стъпките на танца.
Във него ще сме други,
без лъжи -
танцуващи актьори 
от миманса.
И ще блестят в очите ти искри.
Усмивката ми ще струи
във бавен ритъм.
Прегръщай ме 

и всичко забрави,
но винаги помни, 

че те обичам.

Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/08/blog-post_26.html#ixzz25dvi9c6M

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...