Лунен дъжд
Разливаш облаци за сън,
но сякаш грешницата мами,
на чаша грях те вика вън,
налей в очите ѝ катрани.
Люби я за последен път,
луна е бяла прекипяла.
Мъгла и дъжд по топла плът
се стичат алено узряли..
На танц от огън - звезден блян,
недей преглъща болки сиви.
Сега е цъфнал дъхав дрян,
в косите ѝ от буря диви.
Вълна е вихър и летеж,
небето ѝ душа разтваря,
опиташ ли се да я спреш,
не се съмнявай ще повтаря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
