Лунен дъжд
Разливаш облаци за сън,
но сякаш грешницата мами,
на чаша грях те вика вън,
налей в очите ѝ катрани.
Люби я за последен път,
луна е бяла прекипяла.
Мъгла и дъжд по топла плът
се стичат алено узряли..
На танц от огън - звезден блян,
недей преглъща болки сиви.
Сега е цъфнал дъхав дрян,
в косите ѝ от буря диви.
Вълна е вихър и летеж,
небето ѝ душа разтваря,
опиташ ли се да я спреш,
не се съмнявай ще повтаря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
