Разливаш облаци за сън,
но сякаш грешницата мами,
на чаша грях те вика вън,
налей в очите ѝ катрани.
Люби я за последен път,
луна е бяла прекипяла.
Мъгла и дъжд по топла плът
се стичат алено узряли..
На танц от огън - звезден блян,
недей преглъща болки сиви.
Сега е цъфнал дъхав дрян,
в косите ѝ от буря диви.
Вълна е вихър и летеж,
небето ѝ душа разтваря,
опиташ ли се да я спреш,
не се съмнявай ще повтаря.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
