Лунен рокендрол

nakonakov (Нако Наков)
36 169

24 jul 2018, 23:50

Poesía » De amor

597 0 2

Днес видях моето момиче

по нашата улица да върви –

Боже, колко е красива, колко

е слдка и добра! Походката й

е като на горска сърна!...

И който веднъж в очите й

погледне, сякаш вижда

наново сътворен света!

Тя не ме знае – не знае колко

я обичам и като луд по нея

тичам! Моето момиче!...

Тя не знае как мечтая в

прегръдките й да заспя или

да я гледам как спи в нощта

и най-нежния стих да й посветя!

Квартала пак не спи – от

прозореца ми рокендрол звучи!...

През прозореца към звездите

гледам! Луната ми се усмихва

звздите шептят- Боже,

не мога без моето момиче!

Къде е тя сега, за какво

мисли – хей, Луна и вие звезди

пратете й моите стихове и песни!

Обичаш ли рокендрол...,

ако да, пея за теб сега!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

nakonakov (Нако Наков)

2018-07-25T07:39:34+03:00

Благодаря ти, как да те нарека... любов И ти ме зарадва!
contessa (Светла Асенова)

2018-07-25T07:37:43+03:00

. . . ...
Толкова си ме зарадвал с този стих...
Много е слънчев и зареждащ...
Благодаря ти!